Статията е публикувана и в сп. Човешки ресурси, бр.2-3/2016г

Много пропуски има при спазване на законодателството от страна на малките и средните фирми. В повечето случаи става дума за незнание, но нерядко собственикът знае изискванията на закона и не иска да ги спазва. Служителите от своя страна все повече започват да се ограмотяват и да търсят правата си. Законите са създадени, за да има ред и ако реда се спазва, всички ще са доволни. Когато обаче единият по веригата реши да прецаква останалите, започва хаосът за всички. Обикновено служителите ги касае трудовото законодателство и ако там има заобикаляне или чисто неспазване на правилата от работодателя, служителят търси начини за компенсации. Първите симптоми са неизпълнение на поставени задачи или заповеди. Служителят избира кое да изпълни и кое не, както и степента на съвършенство на изпълнението. Когато един служител е недоволен, било от заплащане, било от отношение, или от прекратена отпуска, той започва да работи с по-ниско качество. И не защото е неспособен, а за да накаже работодателя. Най-често служителите от веригата за доставки са тези, които започват да спъват работата – чрез често излизане в болнични, закъснения за работа, размотаване, саботажи (повреждане на продукция) и т.н. Разчетите за служители в производството и склада в никакъв случай не са такива, че да дублират щата и фирмата да си позволи чести отсъствия, съответно или работата не е свършена или се плаща извънреден труд. И в двата случая най-много губи фирмата.

Незпазването на законите поставя фирмите в уязвимо положение, тъй като служителите имат опции да атакуват работодателя. Някои от тези опции са:

1. Сигнал към държавна служба.

При подаване на сигнал, служителят знае за конкретно нарушение и насочва проверяващите органи натам. Факт е, че в малките населени места собствениците на бизнеси се познават с държавната администрация и до санкции не се стига, а само до предписания. Но времето, разходено за обяснения е загубено време. Мениджърският екип живее в постоянен страх от следващата подобна проверка и разходва енергия в неефективни действия вместо да се захване с прилагането на правила и закони и да овладее положението.

2. Неизпълнение на задача.

Това е най-разпространеният начин за демонстриране на недоволство. Служителят се прави на неразбрал и отлага изпълнението или върши откъслечни неща, но не и завършване на задачата. При прекалено властни собственици, които държат на пълен контрол над всичко и всички, работниците започват да чуват избирателно какво се иска от тях. Така те са по-често при шефа за разяснения и им се обръща повече внимание. Това е и прикрит начин да се оспори авторитета на управителя или собственика. Друга причина за неизпълнение е когато един служител иска да спъва работата на друг служител. Собственикът не може да приложи наказание, защото служителят има коз срещу фирмата, а именно неспазване на законите. Работата зацикля и отново фирмата е потърпевша.

3. Саботаж.

Много неприятна ситуация и крайно скъпо струващо действие е всеки един саботаж. Фирмата търпи много загуби било от изтегляне на продукт от пазара, повредена машина, трудова злополука. Служителят саботира продукта, за да привлече вниманието на държавните органи, които да дойдат и санкционират работодателя. Това е много силен ход, който почти винаги завършва с голяма загуба на пари и имидж за работодателя.

4. Изтичане на информация.

Не е необходимо да се наемат детективи или икономически шпиони в България. Достатъчно е конкурентна фирма да привлече на своя страна наш недоволен служител. И оттам нататък нищо не може да спре изтичането на информация, особено ако този служител все още работи за нас. Изнасят се рецепти, технологии, планове за бъдещи кампании, цени, сертификати и каквото още се сетите. Едва ли е нужно да обяснявам до какви щети може да се стигне.

Има разбира се още много примери за наказване на работодателя за неспазването на законите. И наказанията идват първо от служителите на фирмата, а впоследствие и от държавните органи. За да избегнем гореописаните крайности в поведението на служителите, е добре да спазваме законите, започвайки от трудовото законодателство и след това да преминем към прилагането на всички нормативни актове, касаещи счетоводните и оперативните дейности.

Най-елементарните стъпки са:

1. Всеки служител да има трудов договор, а всеки временно нает работник да има поне граждански договор.

2. Всеки служител да е подписал, че е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред.

3. Всеки служител да е подписал Декларация за конфиденциалност.

4. Заплащането и отпуските да са ясно регламентирани писмено. Избягвайте устни уговорки, особено за заплати. Всичкo трябва да е на хартия, официализирано и надлежно подписано.

5. Всеки служител да знае каква индивидуална и групова наказателна отговорност носи при нанасяне щети на фирмата.

6. Провеждайте редовни инструктажи за вътрешния ред, процедури и при всяка промяна на закон, касаещ вашата дейност.

От своя страна собственикът трябва да следи спазването на законите от всички негови служители и да не създава прецеденти като търпи отклонения в поведението на хората си. Но най-вече той самият и неговото най-близко обкръжение трябва да бъдат пример за безкомпромисно спазване на законите. Само така легално могат да се избегнат много щети върху финансите и имиджа на фирмата. И само така ще имаме непрекъснат поток от кандидати за работа.