Бюлетин 10.2017

В работата ни с доставчиците често се сблъскваме с казуса кога да се плати. Обикновено доставчикът иска да се плати авансово, а ние като купувач предпочитаме първо да видим и пипнем стоката и тогава да платим.

Когато платим авансово, рискът доставчикът да закъснее с пратката е по-голям отколкото ако платим след доставката. Доста колеги ще кажат, че ако не платят авансово, изобщо няма да има стока. Да, и това е така в доста случаи. Но също така е дразнещо хем да си платил, хем пратката ти да дойде със закъснение, хем по този начин да има вероятност да спреш производството поради липса на суровина.

Един елегантен начин да се притиснат доставчиците е като им се обърне внимание, че съгласно закона, авансовото плащане се счита за задатък за извършването на определена правна сделка. И ако доставчикът се забави, купувачът може да развали договора и да си поиска аванса в двоен размер.

Освен това, може да се претендира и за лихва от момента на плащането на аванса.

Темата е застъпена в Търговския закон и Закона за задълженията и договорите.

Не е задатък ако фирма плати за обучение и в деня на обучението служителят не дойде. Тогава фирмата-доставчик на услугата може да прецени дали да върне сумата или не.

За да се възползваме от тази възможност е много важно да имаме писмен договор за доставка с точни параметри на изпълнението (количество, цена, срок на доставка, допустими отклонения).

В интерес на добрите бизнес взаимоотношения може би не всеки ще прибегне до ползването на крайна мярка като връщане на задатъка в двоен размер. Достатъчно е обаче доставчикът да е наясно, че ние бихме се възползвали при крайна необходимост.