На 23.10.2015 и 24.10.2015г в Милано се проведе конференция за справедлива верига за доставки. Организаторите са нарекли проекта Supply Chainge – оригинална игра на думи, която подсказва, че промяната във веригата доставки би довела до справеливо разпределение на благата по веригата за доставки. Темата е много актуална в България, където международните супермаркети в продължение на години притискат българските производители до стената и злоупотребяват с монопола си. Уви, тази практика е прилагана в цял свят. Най-потърпевши са фермерите и работниците във фермите и плантациите.

Каква е ситуацията в момента?

1. Статистиката, изнесена на конференцията показва, че за някои стоки, до 70% от печалбата по веригата от земеделеца до консуматора отива в джоба на големите супермаркети. Окрупняването на пазарите доведе до унищожаване на малките търговци, съответно до нарушаване на модела за конкуренция. Оттук и до извиване на ръцете на производителите. И това се прави в свят с изчерпващи се запаси от храна, където този, който произвежда храната ни би трябвало да бъде на почит.
2. Робството съществува. Представителите на неправителствените организации от този проект, разкриха факти, станали им известни от техните проучвания в страните, производителки на банани, портокали, кафе, какао и захар, а именно, че и в днешно време има роби, макар и не оковани във вериги, но закрепостени към земята. Работниците във фермите и плантациите задлъжняват още преди да стигнат до полето, заради транспортните разходи. Хората могат да си купуват храна само от единствен магазин в района, където цените са високи. А надниците са ниски и нередовно плащани. Така работниците попадат в омагьосания кръг на зависимостта, молят се да изплатят дълга си и да се махнат от този ад.
3. Експлоатацията на децата продължава. В по-бедните държави децата започват да работят на полето от 5-годишни. Не се замисляме за този факт когато пазаруваме от рафтовете на големите магазини, може би поради липса на информация или поради безразличие. По-лошото е, че търговците го знаят и го приемат като нещо нормално. От една страна са децата, нашето бъдеще, а от друга страна са апетитите на прекупвачите и големите вериги за бързи и големи печалби. Трябва ли децата да ни хранят нас, нали всъщност ние трябва да им подсигурим подслон, прехрана, добър живот…?
4. Силна зависимост на африканските държави от суровините. Единият от участниците изнесе покъртителна презентация, в която от една страна обясняваше за трудностите и експлоатацията, а от друга страна умоляваше все пак търговията със суровини да продължи, защото без нея хората в Африка са обречени на по-голяма мизерия. Апелът му беше просто надниците да са по-големи, така че хората да могат да се изхранват и да не принуждават децата си да работят от малки.

С тези и още много други казуси се опитват да се справят неправителствените организации и да намалят до минимум бедността и глада по света. Supply Chainge е европейска програма, в която има и българско участие, като Агролинк. Партньорите се стремят да предоставят все повече данни и гласност на проблемите в глобалната верига за доставки. Конференциите са един от начините за събиране на участниците, набелязване на стъпки за действие и отчитане на постигнатите резултати. Трудностите естествено са много – като се започне от страха на експлоатираните деца и работници, през политиката на големите играчи в разпределението на ресурсите, до действието или бездействието на правителствата.

Възможно ли е по някакъв начин да се спре безпощадната експлоатация на хора, земя и всички ресурси? Възможно ли е чрез веригата за доставки да се постигне по-хармоничен свят, по-щастливи хора, по-добро бъдеще? Или хищността е заложена толкова здраво в човешката природа, че това изглежда като утопия?

Отговорът идва с примери от практиката. Да, възможно е! И промените идват от големите компании, които могат да влияят на пазарите на суровини, могат да постигнат най-ниските цени, но и разбират, че изстискването не е печеливша стратегия в дългосрочен план. Това са компаниите, които не само гледат как да разширят пазарите си, как да привлекат повече клиенти, но и как да запазят ресурсите. И ето няколко примера за фирми-гиганти с грижа както за клиента, така и за доставчика: Монделийз, Нестле, Лидл. Тези компании подбират своите суровини не само по качествени показатели, но и по това как са добити суровините. Постигнали са го чрез въвеждане на споразумения със своите доставчици за неизползване на робски и детски труд. Независимо, че всяка от тези компании е приложила принципите за справедлива търговия в различен период, важно е какъв е резултатът. А той е повече от добър. Фирмите проверяват своите доставчици и доставчиците на доставчиците, за да се уверят, че подписаните споразумения за неприлагане на робски и детски труд наистина се спазват. И ако се установят нарушения, доставчикът, който е нарушил спогодбата си понася последиците. Монделийз и Нестле заедно държат близо 25% от световното потребление на какао. Те осъзнават своята сила както да натискат за ниски цени, така и да подсигурят достоен живот на своите доставчици. И избират баланса, който не само ги прави лидери на пазара, но ги прави съпричастни към съдбите на хората. Чрез добрите примери, стъпка по стъпка, всяка компания (малка, средна, голяма) може да допринесе за по-добро бъдеще. И не само компаниите. Ние, потребителите можем и трябва да изискваме информация откъде идват стоките, как са произведени и приложена ли е експлоатация. Чрез нашата осъзната гражданска позиция всички ние можем да променим настоящето. С разумно използване на ресурсите и баланс между производство и консумация бихме постигнали бързо добър живот навсякъде.

В уъркшопа по време на конференцията бяха набелязани стъпки за действия в няколко посоки, така че да се постигне по-справедливо разпределение по глобалната верига за доставки:

1. Преодоляване на политическата слабост.

Основните казуси тук са разбиване на монополите, премахване на корупцията и лобизма, спазване на правилата за справедлива търговия. Неправителствените организации комуникират директно с държавните структури, за да постигнат някакъв напредък, макар и първоначaлно само на местно ниво.

2. Зачитане на човешките права.

Освен дискриминацията м/у половете, целта на тази стъпка е да преустанови робския и детския труд по цял свят. Има много документи, регламентиращи зачитането на човешките права. Фактите обаче показват, че на много места по света, правилата остават само на хартия. Борбата тук е да се накарат всички работодатели да спазват регламентите. Едно решение на проблема е законите да са така направени, че работодателите да нямат интерес да ги нарушават.

3. Гарантиране на достоен начин на живот.

Болшинството на човечеството предпочита да се изхранва с честен труд. Ако се създадат условия хората да изкарват достатъчно пари от труда си, животът би се подобрил значително.

4. Прозрачност във веригата за доставки.

Прозрачността на процесите по глобалната верига за доставки би дала възможност всеки да види и прецени доколко разпределението на благата по веригата е справедливо. Така ще могат да се регулират значителните отклонения и фермерите биха получавали повече пари за труда си.

5. Спиране разпиляването на ресурси по цялата верига.

Тази стъпка е наложителна още сега, защото с преразхода, който правим, може скоро да се окажем с изчерани ресурси. И тогава никаква верига за доставки няма да може да подсигури храна и други ресурси до много хора.

6. Образоване на потребителите.

Във века на интернет даването на гласност по наболяла тема е доста по-лесно в сравнение с преди. Хората обаче са претоварени от информация и често пропускат съществени теми като експлоатацията на хора, земя и ресурси. И все пак това е най-бързия начин да се образоват потребителите, които са една мощна сила за промяна. Хората са склонни не само да съчувстват, но и да действат в името на добрата кауза. А каква по-добра кауза от това да съхраним земята и да дадем достойно бъдеще на хората.

Веригата за доставки е динамична система, която обединява много звена. Ето защо тя е отлична възможност да генерира положителни промени и да кумулира ефекта им. Това е целта на Supply Chainge – прилагане на практика принципите на справедливата търговия. Има вече ярки примери, достатъчно е да ги следваме и успехът е гарантиран.