След упорита работа и доста борба за всяка продажба и за налагане на пазара, фирмата стига до един момент когато може да си позволи за малко да „отдъхне“. Това е първият етап от развитието на бизнеса. И после пак трябва да се впусне в надпреварата – или това е вторият етап: разрастването. Под въздействието на търговския нюх на собственика, компанията все още върви напред, но темповете са относително по-бавни. Какви може да са причините?

В тази статия искам да обърна внимание на една от причините, които забавят значително растежа на производствените предприятия – Технологът. Вероятно ще се учудите защо не посочвам продажбите или маркетинга например, а защо точно Технолога, който е по-скоро изпълнител.

В практиката си съм се сблъсквала със случаи, когато именно Технологът пречи и нанася значителни щети върху по-нататъшното развитие на бизнеса.

С какво може един технолог да помогне за просперитета на компанията:

• Генерира идеи за нови продукти, които да дадат съществено предимство на пазара и клиентите да търсят все повече стоки от този производител.
• Търси и предлага начини за усъвършенстване на производството и продуктите с наличното оборудване и материали.
• Търси и предлага начини за усъвършенстване на производството и продуктите с нови и/или различни оборудване и материали.

В тази връзка той се явява ключова фигура с мощно ноу-хау, която трябва да си взаимодейства пряко с:

• Търговците, за да се следи реакцията на пазара.
• Маркетолозите, за да се прилагат добри идеи за експанзия.
• Със снабдителите, за да се търсят нови суровини, материали, машини, технологии.

Ако разпознавате в горното описание ваш служител, значи сте направили страхотен подбор. Заслужава си да положите усилия и да го задържите при вас, защото този служител е генератор на прогреса и при наличие на възможност и известна свобода, ще дърпа фирмата ви напред.

Ако  откривате частица от горното описание във ваш служител, също сте сред късметлиите, защото можете да култивирате този диамант и да растете бързо.

За съжаление, част от предприятията няма да разпознаят свой служител сред генераторите на прогреса. При някои фирми причината е лош мениджмънт, други не искат да плащат достатъчно за подобен изпълнител, трети се страхуват да „не разгневят“ сегашния си Технолог, защото трудно ще намерят по-добър на пазара и т.н. подобни извинения.

Истината е, че компромиси със заемащия тази длъжност не трябва да има.

И веднага ще дам няколко примера за фирми със забавен растеж:

1. Фирма, която изпитва затруднения с доставките от сегашните си доставчици, се опитва да намери нови доставчици. И макар, че ползваните материали са тривиални, лесни за намиране, лесни за договаряне, все пак всяка доставка е блокирана от Технолога и всеки път се изразходват много нерви по приемането на материалите в производството. Разбира се доставчиците са набедени, че продават некачествени материали, а снабдителите, че не могат да намерят доставчици. Шефът на снабдяване се амбицира и лично намира доставчик на единия от материалите. Технологът отхвърля мострата като негодна да върви на машините. Тогава шефът на снабдяването изисква пробата да се повтори, но в негово присъствие. И странно, не само че материалът върви гладко на линията, но и крайният продукт е по-устойчив. Скоро след това започва масово производство с новия материал. Търговският представител е безкрайно щастлив, защото устойчивостта на готовия продукт му позволява най-накрая да реализира така мечтания износ. За няколко месеца, само от износа, фирмата прави оборот, равен на оборота през последната година.

Направените проучване и анализ установиха, че братовчед на Технолога работи при един от доставчиците, а собственикът на фирмата-доставчик иска да реализира цялата си гама от материали и тук. Създаденият конфликт на интереси блокира фирмата в продължение на няколко години. Добре, че все пак някой е взел присърце проблема и да му е намерил решение.

2. Друга фирма се разраства с много бързи темпове. Наемането на допълнителен персонал удря на камък поради липсата на систематизирани процеси. Текучеството достига високи нива, собственикът се чуди защо хората напускат и защо инерцията от предхождащия бум започва да спада. В същото време процентът на брак и себестойността на продукцията растат. Когато търговският представител получи запитване за нов продукт, Технологът автоматично казва, че няма как да бъде изработен.

Направеният анализ показа, че Технологът, който е „приятел“ на собственика и е от самото създаване на фирмата, не желае да разпише на хартия технологичните карти, нито иска да сподели с когото и да било информацията за продуктите, която информация е само в неговата глава. Така при всяка поръчка за производство единствено и само Технологът може да пресметне количеството необходими материали за производството, както и кой точно материал да бъде зареден на машините. Всяко отсъствие на Технолога води до смущаване на производствения процес. Оттам всички служители стават незаинтересовани пионки, в един момент им доскучава и си тръгват. Незаменимостта на този служител е очевидна и много опасна. Концентрацията на толкова много ноу-хау и власт в ръцете на един служител би довело до дестабилизация на компанията и дори до фалит.

Какво кара Технолога да се държи по-скоро деструктивно? Отговорът е прост: Страх! Страх от новото, страх от излизане от „комфортната“ зона, страх да не се разбере, че е слабо компетентен, страх да не загуби властта си над собственика.

Парадоксът е, че същите страхове терзаят и душата на собственика. И се получава затворения кръг, където никой не е доволен, но и никой не предприема действия за коригиране на ситуацията.

Най-важното за едно партньорство, включително работодател-служител, е да има обща ценностна система и стремеж за постигане на общите цели.

А изходът е лесен – махнете емоционалната обвързаност, отърсете се от страха и намерете човек, който с радост ще гради заедно с вас.